Posts Tagged ‘топло’

килнато

19.10.2009

кафяво ми е
топло
в саксията между мушкатото и розите
провирам пръсти в ръкавиците от мъх
надничам
в шала си
прокъсания
който ме носи в шарки и вълни
очите ми се прокрадват в меандри и ключове
сол
и пипер е в душата ми
тихо
да не събудим здрача под черджето

19.10.2009

Advertisements

накратко

08.10.2009

Нямам пеперуди в косите.
Нямам усмивки. Само сребро.
Ноктите в дланите впити и
чакам. Топлият бриз да подухне.
Дано.

08.10.2009

талисман

30.07.2009

за да го нося винаги
в джоба си
на топло закътан
с мирис на прибой
с най-сините усмивки
няколко горещи спомени
едно намигане
много луничави лета
и още толкова снежни зими
повей
и късче приятна умора
това би било
засега

29.07.2009

Нищо неземно

29.07.2009

Така е топло…
И е земно.
И не е тихо –
чувам
вените си да пулсират,
кървящи да проправят път
нагоре,
по-нагоре…
Заплитащи филизи в тъмната ти гръд,
земя.

И аз умирам.
От умора.
Длани разпростирам в пътища…
Но не спирам да мълвя в покрайнините на усмивките си
по-нагоре –
някъде…
Където ставам
хумус.

И добра.

28.09.2005

Градинарка

27.07.2009

Градинарка съм.
Лейката на надеяността ми полива лехата усмивки, изтрапчинили душата. Обикновено приклякам ниско. За да съм по-близо до коренчетата на нежните полъхвания зеленост. За да привличат погледа ми петната, рукнали из идеите кафявооки. За да се откриваме взаимно с маслинените надежди. За да отмарям покрай неханието земно за другите земнини. За да ровичам там, където винаги се откривам. На топло. В теб.

12.05.2005