Posts Tagged ‘смърт’

Историйка с (не)очакван край

28.02.2010

Тя го чакаше.
Както майка сина си от фронта. Както девойка първата си целувка. Както жена неверния си мъж. Както проститутка клиента си.
Както земята труповете си.
С надежда, с трепет, с болка, жадно.
Алчно.
Сутрин се разхождаше измежду дърветата в двора, прокарваше петопръстие по стволовете им, допираше устни о бръчкавата им кора, попиваше с ноздри уханието им на мъдрост. На корени и пръст.
На усещане за дом.
Тя чакаше.
И… едно утро той дойде.
Прозаичен.
Раздипли роклята й по листния килим, страстно разпиля косите й, обагри лицето й в червена усмивка.

От малка бе убедена, че е мъж. И че не съществува жената с косата.

18.12.2004

Advertisements

Най-голямата безсмислица

29.07.2009

Идеалният ден за самоубийство
е предхождан от
идеалния ден за живот.
И като си помисля, че
целият живот е един миг,
то има ли смисъл смъртта ми?

27.11.2005

29.07.2009

Днес исках да умра.
За първи път от толкова години.
Странно.
Намерих се случайно във долапа сред заключени мечти.
Прочетох ги.
И изкрещях. Познайници ми бяха. До една.
Отложих си смъртта. Прегърнах ги и
заживях.

25.09.2005

Еднонощка

27.07.2009

Не знаеш колко съм се поглъщала, за да утоля жаждата си за познание.
Не знаеш кога ме е боляло от опитите ми за живот. Да изчегъртвам в цимента начало след всяка смърт, да поливам сеното на надеждата, опашкулена да се опитвам да се надигна. Но само да се спъвам в пунктуалности и значения… ден подир друг подир нощ след нощ… Когато слагам край на себе си в мехурите на ада, запушил окото ми към изгрева. И така всяка нощ.
Сама за себе си.
Сама със себе си.
Една след друга, все същата.
Аз.

16.04.2005

Коледа

27.07.2009

Пожелавам си
Коледа…
С бяла забрава,
с козяк,
наметнал душата,
с глътка кръв…
и плътта Му.
Жертвена Коледа.
В благодарна смиреност
пожелавам си

смърт.
И опит…
за ново начало.

04.12.2004