Posts Tagged ‘ръце’

30.07.2009

в малките часове
когато прозявката ти преминава във вик
а ръцете ти не прегръщат някого
а бутилката
която пада
и на пода не съзираш друго
освен натрошеното си сърце
отвратен от толкова патетичност го сритваш под масата
и се оглеждаш гузно
да не би някой да е забелязал
мократа диря след него

05.03.2006

Advertisements

Йолика

29.07.2009

Мило дете, защо си се свило на пода, загърнато в свили коси? Протегни внимателно краче напред, разпери пръстите му с удивление и се разсмей на тази си приумица.
Не е задължително всеки път да си казвам това, когато се заровя в черупката си и я подпирам с две ръце, напъвам, напъвам от страх да не би някой да поиска да я смачка. В крехкостта й. Но най-много да остана гола под лупата на погледите, измерващи ме ежечасно и класно с идеи, съвети, прекрояване и сметки.
Усмивка.
Надали. Надали някой ще ми каже нещо, което да ме загуби за света за дълги облачни нощи. Надали някой успява постоянно да ме погубва. Ето, ветрилото на пръстите на краката ми, на ръцете ми, на думите ми… е наивно разперено и пази равновесието ми.
Пауза.
Още една мълчалива.
Йолика, Йолика, пак си говориш сама като испанките. Чудя се, успяваш ли така? Как успяваш така? Децата, мъжът, къщата, работата, работата, работата, работата. Подреди ги по друг начин и отново ще се изнижат в пъстрата броеница на годините, докато умело и тра-ла-ла-нтливо балансираш по скелето на мислите си. И
да ти кажа ли нещо? Забрави едно –
любовта си.

28.07.2005

23.07.2009

Ръкавичките топлят ръцете ми.
Топлината плъзва бавно нагоре към
цялото ми тяло, за да се разлее и
да съживи сърцето ми.
Чувам го да тупти.
Жива съм.
Ще живея и
пак ще мога да обичам.
Благодарение на ръкавичките.
Когато открия, че това
всъщност са ръцете ти.

11.11.2003