Posts Tagged ‘работа’

ежедневно

09.09.2009

забърсвам прашинките
в очите си
а те
ми се смеят
заслепяват ме
в танца си
скрежни
снежинки
днес не мога да свърша никаква домакинска работа

09.09.2009

Advertisements

Йолика

29.07.2009

Мило дете, защо си се свило на пода, загърнато в свили коси? Протегни внимателно краче напред, разпери пръстите му с удивление и се разсмей на тази си приумица.
Не е задължително всеки път да си казвам това, когато се заровя в черупката си и я подпирам с две ръце, напъвам, напъвам от страх да не би някой да поиска да я смачка. В крехкостта й. Но най-много да остана гола под лупата на погледите, измерващи ме ежечасно и класно с идеи, съвети, прекрояване и сметки.
Усмивка.
Надали. Надали някой ще ми каже нещо, което да ме загуби за света за дълги облачни нощи. Надали някой успява постоянно да ме погубва. Ето, ветрилото на пръстите на краката ми, на ръцете ми, на думите ми… е наивно разперено и пази равновесието ми.
Пауза.
Още една мълчалива.
Йолика, Йолика, пак си говориш сама като испанките. Чудя се, успяваш ли така? Как успяваш така? Децата, мъжът, къщата, работата, работата, работата, работата. Подреди ги по друг начин и отново ще се изнижат в пъстрата броеница на годините, докато умело и тра-ла-ла-нтливо балансираш по скелето на мислите си. И
да ти кажа ли нещо? Забрави едно –
любовта си.

28.07.2005