Posts Tagged ‘пръсти’

Мъртво

30.07.2009

Трябва да е поредната бяла утрин в живота ми, когато будилникът не ме е събудил и гларусите мълчат по нечии комини. Трябва да е поредният изгрев, приковал живака към нулата, изпил багрилото на устните ми и скочил на листите по масата. Трябва да е поредната луда тишина, хъркаща с вентилатора на компютъра, с глътките на изстиналото кафе. Зная, че го обичаш горещо. Но…
дланите ми са студени.

07.01.2006

Йолика

29.07.2009

Мило дете, защо си се свило на пода, загърнато в свили коси? Протегни внимателно краче напред, разпери пръстите му с удивление и се разсмей на тази си приумица.
Не е задължително всеки път да си казвам това, когато се заровя в черупката си и я подпирам с две ръце, напъвам, напъвам от страх да не би някой да поиска да я смачка. В крехкостта й. Но най-много да остана гола под лупата на погледите, измерващи ме ежечасно и класно с идеи, съвети, прекрояване и сметки.
Усмивка.
Надали. Надали някой ще ми каже нещо, което да ме загуби за света за дълги облачни нощи. Надали някой успява постоянно да ме погубва. Ето, ветрилото на пръстите на краката ми, на ръцете ми, на думите ми… е наивно разперено и пази равновесието ми.
Пауза.
Още една мълчалива.
Йолика, Йолика, пак си говориш сама като испанките. Чудя се, успяваш ли така? Как успяваш така? Децата, мъжът, къщата, работата, работата, работата, работата. Подреди ги по друг начин и отново ще се изнижат в пъстрата броеница на годините, докато умело и тра-ла-ла-нтливо балансираш по скелето на мислите си. И
да ти кажа ли нещо? Забрави едно –
любовта си.

28.07.2005

поредно

27.07.2009

тя идваше
разтваряше
със свили пръсти
усмивки по дърветата
и будеше
учудването в
погледите цветни
закичили площади и павета

прозяваше
настръхналите котета
и на забравата
във хулигански присмех
свирваше
разкрачваше
замлъкналите стъпки
и смигваше детински луничава
на теб
на мен
на свъсеното междудушие
обрамчило деня ни

напираше
със хъс
непреодолимо нежен
тъй както
нов
така и

вечен

22.03.2005

27.07.2009

обстоятелствата да захвърля
ако можех
като фас измежду
изтръпнали пръсти
но все така се паря
от условностите си
в орехови черупки
и старателно
убивам
вълчицата

07.02.2005