Posts Tagged ‘мечта’

27.07.2009

Изгубих си…
една мечта. Една такава… знам ли, мъничка май беше. Или пък… по-повърхностна. Не беше ли онази зелената? Хм. Ето че може и да се окаже незначителна… Но беше моя… Разбираш ли? Моя.
Мисля си… колко ли други неща изпозагубих по пътя си… Останах с едното здраве, тук-таме някоя луничка и силното ръкостискане. Както и да е… Спирам да мисля. Даже и не знам дали някоя друга мечта не се е заплела из конците в джоба. Може би и затова ходя с ръцете в джобовете. Не зная къде и как се губят мечти, но тази сигурно е отишла на небето – още повече че като че ли беше вятърничава като стопанката си… Ако я откриеш някой усмихнат ден…, вземи я. Подарила съм ти я.

11.04.2005

Advertisements

Представи си, IRC-priqteliu

23.07.2009

Представи си, че съм илюзия. Черно-бяла, визуално изкривена latinica, заключена в правоъгълник на екрана на компютъра. Изписана в един миг, привидно жива, усмихваща се в двуеточия и запетаи, смееща се в „х“ и „а“, намигаща, плезеща се, може би мислеща дори. В друг миг изтрита и изгубена в бездушието на машината. Една от многото. Някъде…
Представи си, че съм сън – лош или хубав, тъжен или мокър – все едно, сънищата невинаги ги има на сутринта. Ставаш и се чудиш цял ден защо имаш неприятен привкус в устата, някаква неяснота се е загнездила в ума ти, напрягаш се и се ровиш из чекмеджетата на мозъка си, но link-овете като че ли днес стачкуват… и се питаш дали наистина не си сънувал.
Представи си, че съм фея. Приказна, бяла, лилава, изменчива, сладкодумна, закачлива… Малко хитруша, играеща си с хората. Докосваща те с вълшебната си пръчица, изплъзваща ти се всеки път, щом посегнеш разтворени пръсти да я уловиш. Не можеш да я притежаваш, феите са ничии, те са за всички деца. Но ти не си дете! А и феите не съществуват.
Представи си, че съм сюжет за роман, който сам пишеш, преживяваш. Но героите така и не се срещат, а се разминават по орбитите си. Да не пренебрегваме напълно законите на физиката – силите на привличане и отблъскване все още действат. Освен ако някой учен не е стигнал до поредната хипотеза и не я е доказал.
Представи си, че съм най-страшната ти тайна. Толкова страшна, че не смееш да я разкриеш, да я помислиш дори, ежеминутно я потулваш в себе си, подтискаш я, тя те плаши. При все че посягаш към нея като към забранен плод.
Представи си, че съм твоята съвест. Тя те е напуснала отдавна, за да можеш да заспиваш спокоен нощем и да не се стряскаш в съня си, заобиколен от демони и вещици. Тя е намерила подслон в мен, аз така или иначе не мога да спя нормално.
Представи си, че ме няма. Че никога не ме е имало. Лесно е. Само си попрекалил с chat-а. Влязъл си в мрежата през различни server-и и с различни nick-ове и си водил диалог със себе си. Монолог. Иначе…
как би могъл да предугаждаш следващия ми въпрос, следващата ми мисъл, как би могъл да предусещаш движението на пръстите ми, на устните ми, на дъха ми, на… духа ми? Не може да си hack-нал компютъра ми!
Докато се чудиш…
защо не изпишеш
/quit?

05.03.2004