Posts Tagged ‘лунички’

27.07.2009

Изгубих си…
една мечта. Една такава… знам ли, мъничка май беше. Или пък… по-повърхностна. Не беше ли онази зелената? Хм. Ето че може и да се окаже незначителна… Но беше моя… Разбираш ли? Моя.
Мисля си… колко ли други неща изпозагубих по пътя си… Останах с едното здраве, тук-таме някоя луничка и силното ръкостискане. Както и да е… Спирам да мисля. Даже и не знам дали някоя друга мечта не се е заплела из конците в джоба. Може би и затова ходя с ръцете в джобовете. Не зная къде и как се губят мечти, но тази сигурно е отишла на небето – още повече че като че ли беше вятърничава като стопанката си… Ако я откриеш някой усмихнат ден…, вземи я. Подарила съм ти я.

11.04.2005

поредно

27.07.2009

тя идваше
разтваряше
със свили пръсти
усмивки по дърветата
и будеше
учудването в
погледите цветни
закичили площади и павета

прозяваше
настръхналите котета
и на забравата
във хулигански присмех
свирваше
разкрачваше
замлъкналите стъпки
и смигваше детински луничава
на теб
на мен
на свъсеното междудушие
обрамчило деня ни

напираше
със хъс
непреодолимо нежен
тъй както
нов
така и

вечен

22.03.2005