Posts Tagged ‘лице’

Мамо

29.07.2009

Изпъвам утробата ти до болка,
като се изхлузвам от себе си
и тръгвам да скиторя,
криволичейки из блата
и заглъхнали пътеки.
И с всеки мой ритник
те обезкървявам,
губейки постепено образа ти…
Превръщайки те в бледа паяжинна нежност,
загърнала лице,
да не би някой да види сълзите ти…

Тези сълзи,
които изкопаха гроб,

за да може земята
да прегърне след време изоставеното от ласки рамо.

Мамо.
Винаги съм само
едно скапано неподобие

на теб. Недостижима.
Така кротка.
Блага.

Ангелски невъзможна в този свят.

05.11.2005

Advertisements

23.07.2009

В белотата на снега захвърлям

и последната си маска,

наивна и чиста

проправям пъртина

в скованото градско лице –

то не се мръщи, то скрито е

в уюта на преспи, затрупали

болка и страх, мерзост и гняв…

И само в скрежния въздух

се носи блага смиреност.

С усмивка поглеждам към всяко сърце,

огледален е хорският поглед –

аз пак съм дете.

05.01.2004