Posts Tagged ‘камъни’

от дневника

10.03.2010

Трупам. Камъни трупам, в себе си. Но не канари, а малки ситняци – дъжд да завали, ще ги разгони. Пълни се душата ми, аха да прелее, но люшне я вятърът, ще се отъркат, ще се оломят камъните, та ще се наместят. По-мънички, по-заоблени. Тъй е то, времето обтрива всички ръбове и краища.
Трупам и с годините аз – по-тежка, те – по-ситни и изтъркани. Почти на прах са станали някои. Ще се процедят в душата ми, ще се омесят, съща мътилка.
Трупам и чакам – да рукне, да се продъни отгоре, да повлекат пороите земя и небе, да ги усучат на връв, на нея да обеся душата си, и да я завлекат закъдето са поели.

10.02.2010

Advertisements

30.07.2009

хайде да посърбаме кафе, но
не и попарите си,
дето
всеки ден
си ги дробим по малко,
та
да не би на старост да си изпочупим зъбите
с камъните у градините си

08.04.2006