Posts Tagged ‘земя’

Нищо неземно

29.07.2009

Така е топло…
И е земно.
И не е тихо –
чувам
вените си да пулсират,
кървящи да проправят път
нагоре,
по-нагоре…
Заплитащи филизи в тъмната ти гръд,
земя.

И аз умирам.
От умора.
Длани разпростирам в пътища…
Но не спирам да мълвя в покрайнините на усмивките си
по-нагоре –
някъде…
Където ставам
хумус.

И добра.

28.09.2005

Ако утре ти кажа, че умирам, …

29.07.2009

… не ми вярвай. Не ми вярвай никога, никога за нищо. Освен само когато…
Тогава да. Когато и аз не зная кога ще е, какво ще е, но бъдейки, ще е. Не обичам да говоря в трето лице. Триъгълниците са ми прекалено ръбати. Нека е овал? Овалът на юмрука ти, завил сърцето ми. Когато имаме нужда от лилавост. Когато нищото го няма. Когато е изпълненост.

Ако утре ти кажа, че умирам, не ми вярвай. Сграбчи ме, извий ме тръстичена и ме накарай да бъда по-силна в усукаността си. Замахни с камък към слънцето и пропукай земята. Но не ми вярвай. За нищото. Нека го оставим там някъде? Не зная дали сме по-малки или по-големи от него, но и това е без значение за мига предопределеност ни.

Ако утре ти кажа, че умирам, …
разбери ме.
Че искам да умра преди теб.

06.06.2005

Градинарка

27.07.2009

Градинарка съм.
Лейката на надеяността ми полива лехата усмивки, изтрапчинили душата. Обикновено приклякам ниско. За да съм по-близо до коренчетата на нежните полъхвания зеленост. За да привличат погледа ми петната, рукнали из идеите кафявооки. За да се откриваме взаимно с маслинените надежди. За да отмарям покрай неханието земно за другите земнини. За да ровичам там, където винаги се откривам. На топло. В теб.

12.05.2005