Posts Tagged ‘жена’

когато съм жена

06.12.2010

съм малко по-тъжна
вдясно
и също така малко по-весела
вляво
така клатушкайки се
преминавам мостовете си
а после косите ми ги изгарят след мен
и косерите запяват в черни хорове
водата олеква в звън
и аз съм зяпнала този филм
за кой ли път
лявата ръка в левия
дясната в десния джоб
единият крак пред другия
винаги малко по-тъжна и също толкова весела
тогава

жената с пясъчните очи

30.07.2009

Жената с пясъчните очи, която
всяка сутрин става точно в четири,
за да издои кравите –
едната подарък от сестра й,
другата наследство.
Жената, която носи
галоши не по мярка
и тича след прасетата в кочината.
Чийто живот е почти такъв – същият.
Чиито коси са винаги сплетени в здрава плитка
от страх да не се разпилеят неблагоприлично.
Която всяка вечер скришом разглежда
стари семейни албуми и
въздиша ли,
въздиша и
наплита ръкавите на тъмносивия пуловер,
а после ги разплита (досущ една Пенелопа).
Чиято сестра живее в малкия град наблизо и понякога,
макар и много рядко,
й праща от онези
модни списания,
които разплитат плитката й,
затръшват вратата на плевнята,
вдигат сламата във вихрушка и
даже едно от прасетата и
я отнасят някъде надалеч, но само
за малко, твърде за малко –
до следващото виме,
до следващата лопата,
до следващата песъчинка в очите й,
ставащи всяка сутрин точно в четири,
събрали толкова много умора и пясък,
че са помътнели с времето като
снимките от албумите.
Някога и аз разглеждах един такъв.

22.06.2009

30.07.2009

В главата на всяка жена има гардероб. Някой ден ще разтворя и моя да го поразгледам.

12.07.2006

27.07.2009

цветето
пропука
саксията
и не корените му
а млада жена
пропълзя
навън

05.02.2005

Любов

24.07.2009

Тя е. Сега е. Жена е. Прави те
невъзможен. Прави те някой.
Запраща те никъде. С никоя.
После махваш с ръка. И е пролет.
И е дъжд.
А душите, знаем, не плачат.

27.07.2004