Posts Tagged ‘дъжд’

ш

20.05.2015

шшш… спят керемидите, по които

котките денем се плъзгаха.

спят и паветата, само капките дъжд

още ги ближат.

ти… обрамчен будуваш

и тънат слепоочия в мисли,

но не стигат,

не стигат доникъде

и за никого. и единствени

шепнат по плочите стъпки.

шшш… на другите.

11.12.2009

в неделя настъпах мравка
не знаех
че е на дъжд
оттогава вали ли
вали
сигурно съм настъпала
още дузина мравки

09.12.2009

30.07.2009

дъждът рони капки по стъклата.
дъх в прозрачно стакато.

08.10.2007

Дъжд

23.07.2009

Заваля. Разтворих пъстър чадър, за да събере уханието на пролетния дъжд, на зелената благодат, будеща се от вцепенеността на февруари. Отворих душата си и тялото си да посрещна началото. Ad ovo.
Но не дочух ангелски химни, нито топъл повей погали челото ми и завихри косите ми в небрежен ритъм. Сивият въртоп ме връхлетя изневиделица, спъваха ме тротоари, събаряха ме минувачи, прегазваха ме автомобили, блъсках се в стената хаотични погледи и мисли и се лутах из лабиринта на улиците.
Къде изчезнаха децата и кучетата? Кога опустя градът, кога го опустошиха? Нали е пролет, не трябваше ли да е пролет и в нас самите? Просвири такси и ме обля с кален шамар.
Сгънах чадъра и се оставих на дъжда да прогизна…
Водата все така шуртеше от душа, а аз зъзнех, защото снощи бях забравила да включа бойлера.

15.01.2004