Posts Tagged ‘душа’

най-хубавата диета

11.05.2012

душата тежи толкова,
колкото оставяш в прегръдките на другия

Advertisements

от дневника

10.03.2010

Трупам. Камъни трупам, в себе си. Но не канари, а малки ситняци – дъжд да завали, ще ги разгони. Пълни се душата ми, аха да прелее, но люшне я вятърът, ще се отъркат, ще се оломят камъните, та ще се наместят. По-мънички, по-заоблени. Тъй е то, времето обтрива всички ръбове и краища.
Трупам и с годините аз – по-тежка, те – по-ситни и изтъркани. Почти на прах са станали някои. Ще се процедят в душата ми, ще се омесят, съща мътилка.
Трупам и чакам – да рукне, да се продъни отгоре, да повлекат пороите земя и небе, да ги усучат на връв, на нея да обеся душата си, и да я завлекат закъдето са поели.

10.02.2010

бездушие

12.11.2009

сдушиха се две души
после
едната удуши другата
така и не се разбра
коя коя беше

12.11.2009

килнато

19.10.2009

кафяво ми е
топло
в саксията между мушкатото и розите
провирам пръсти в ръкавиците от мъх
надничам
в шала си
прокъсания
който ме носи в шарки и вълни
очите ми се прокрадват в меандри и ключове
сол
и пипер е в душата ми
тихо
да не събудим здрача под черджето

19.10.2009

29.07.2009

Животът ми е скицник.
Без наброски.
Изпъстрен с море и очи.
Тук-там секцио.
На душата.
Какво пък, рисунките
Не ги боли.

13.08.2005