Posts Tagged ‘дете’

30.07.2009

Пролет.
Време за варосване.
В кестени и в бяло.
Най-обичаните шумове,
гласове проточили.
Ново.
И природата отново
е дете.

21.04.2009

30.07.2009

Разминаваме се с лудата от горния етаж.
Поглеждаме се скришом,
помня я от детските си години.
Не се е променила.
Може би малко заслабнала.
Винаги ме е учудвала способността й
да ходи зимата по чехли на бос крак.
А и тайно съм й завиждала като дете.
Сега бих заменила чифт обувки за малко лудост.
Или смелост.

17.11.2007

23.07.2009

В белотата на снега захвърлям

и последната си маска,

наивна и чиста

проправям пъртина

в скованото градско лице –

то не се мръщи, то скрито е

в уюта на преспи, затрупали

болка и страх, мерзост и гняв…

И само в скрежния въздух

се носи блага смиреност.

С усмивка поглеждам към всяко сърце,

огледален е хорският поглед –

аз пак съм дете.

05.01.2004