Posts Tagged ‘град’

ш

20.05.2015

шшш… спят керемидите, по които

котките денем се плъзгаха.

спят и паветата, само капките дъжд

още ги ближат.

ти… обрамчен будуваш

и тънат слепоочия в мисли,

но не стигат,

не стигат доникъде

и за никого. и единствени

шепнат по плочите стъпки.

шшш… на другите.

Advertisements

Дъжд

23.07.2009

Заваля. Разтворих пъстър чадър, за да събере уханието на пролетния дъжд, на зелената благодат, будеща се от вцепенеността на февруари. Отворих душата си и тялото си да посрещна началото. Ad ovo.
Но не дочух ангелски химни, нито топъл повей погали челото ми и завихри косите ми в небрежен ритъм. Сивият въртоп ме връхлетя изневиделица, спъваха ме тротоари, събаряха ме минувачи, прегазваха ме автомобили, блъсках се в стената хаотични погледи и мисли и се лутах из лабиринта на улиците.
Къде изчезнаха децата и кучетата? Кога опустя градът, кога го опустошиха? Нали е пролет, не трябваше ли да е пролет и в нас самите? Просвири такси и ме обля с кален шамар.
Сгънах чадъра и се оставих на дъжда да прогизна…
Водата все така шуртеше от душа, а аз зъзнех, защото снощи бях забравила да включа бойлера.

15.01.2004

23.07.2009

В белотата на снега захвърлям

и последната си маска,

наивна и чиста

проправям пъртина

в скованото градско лице –

то не се мръщи, то скрито е

в уюта на преспи, затрупали

болка и страх, мерзост и гняв…

И само в скрежния въздух

се носи блага смиреност.

С усмивка поглеждам към всяко сърце,

огледален е хорският поглед –

аз пак съм дете.

05.01.2004