Posts Tagged ‘ангел’

поезия за горене

30.07.2009

това е поезията
която пишеш някъде към два сутринта
когато и ангелите спят
и няма кой да те спре да бъдеш сам
цигарата е отегчила пръстите ти
и знаеш
време е да изгориш
и тази дюна
и това море
с усмивка на устните

24.01.2006

Advertisements

… (на Ангел, когото не познавах)

23.07.2009

ти си ангел
Паднал.

от звезда не
не и от небето
прекалено обикновено
от осмия, последния
кога извика –
извика ли?
не чухме
залисани в олелията си
на комично присъстващи
в центъра на събитието
не и на твоето
може би
те обичахме
не всички
(но има ли значение)

Падна.
Изгоря.

не ти подадох ръка
не те издърпах
не поех тежестта на тялото ти
нямаше ме
бях заета
да говоря и да слушам
но не чух теб
тихомълком
незабелязано падна,
Ангеле
сега блестиш в
локвата кръв –
ореолът ти
Болиш.
боли ме от усмивката,
така внезапно застинала
в порива си
да бъде дарена

Ти си,
Ангеле.
още си в мен –
толкова,
че и сълзите
пресъхват от страх
да не бъдат
насилени
да текнат

ангел си
Паднал.

19.04.2004

Ангел I, II

23.07.2009

I

Гледам през теб
право в очите на ангел.
Мъртъв е, но се блещи насреща ми,
стряска ме в безсъници
и ме дърпа, влачи ме…
Не ме гледай така,
все пак е мъртъв.

II

Гледам през тебе и виждам
ангел, благ и смирен.
Ти не си, само той
е във мен. Носи ме
на ефирни криле.
Онемяват гларусите, морето… Само
тихо аз плача.
Не ме гледай така,
през тебе го виждам, но той
във мен. И е отдавна,
не помня кога е дошъл.
Късче от детството ми, сияен,
мълчаливо усмихнат… Аз
плача тихо – от щастие,
че е тук приютен –
вътре в мен.

02.08, 19.08.2003