Червеният залез е прегърнал къщите, изплезил е език по улиците на града, стрелка се в очите на котките, прескача оградите, гони зайчета по фасадите, ту поспира да си отдъхне, ту се засилва на подскоци нанякъде си. Продавачката от магазина за обувки го е уловила в кошницата на велосипеда си, докато измерва сенките на минувачите по велоалеята. Две сестри в лилаво едва не я блъсват и тя залита, като изпуска слънцето, то пада, строшава се и се разпилява на хиляди огледални късчета, завъртяли в цветно отражение минаващия живот. Двете сестри продължават нататък, отнасяйки пулса му в стиснати юмручета, а продавачката присяда на бордюра, прищипва есенно листо между зъбите си и въздъхва в калейдоскопа на зениците си.

Advertisements

Етикети:

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: