издълбоко

откъртих от стената онзи миг дето го чакахме толкова вечно че накрая когато той се случи не го забелязахме в заетост да мечтаем
въпреки него нещо се прекъсна в нас и заплавахме като самотни салове всеки в своето езеро моето по-солено твоето по-безводно точехме се точехме ясни един на друг и безнаказани в отдалечаването си скимтящи от възторга на плесента която лазеше и набъбваше
пак по стената
след толкова тръни и отровни откровения все пак си измих ръцете измих си и краката лакирах нокти и надежди и грабнах лекарското чукче и се започна Голямото чистене ръфане гризане и дълбане и издигане над парапета който уж ни закриляше от улицата който уж ни съхраняваше който уж ни създаваше усещане за единност и уют
плюя на всичко това на всичките тези имагинерни закътаности и свободи
защото оказа се свободата е извън всяка една рамка скоба сърце или длан
ха сега да видим дали крилете ми имат нужда от ремонт

28.05.2010

Advertisements

Етикети:

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: