В

Там,
където танцувахме,
едва ли е пусто.

Едва ли са глухи от стъпки
калдъръмените улички
и
къщите с тапицираните в мухъл стени.

Едва ли никой не ни повтаря
в стъпките си,
обути в сатен
и подигнати на пръсти.

Едни връз други.

Край Сена.

01.04.2006

Advertisements

Етикети:

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: