Нищо неземно

Така е топло…
И е земно.
И не е тихо –
чувам
вените си да пулсират,
кървящи да проправят път
нагоре,
по-нагоре…
Заплитащи филизи в тъмната ти гръд,
земя.

И аз умирам.
От умора.
Длани разпростирам в пътища…
Но не спирам да мълвя в покрайнините на усмивките си
по-нагоре –
някъде…
Където ставам
хумус.

И добра.

28.09.2005

Advertisements

Етикети: , , ,

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: