докъде с липсата

няма те
а аз съм прекалено уморена
да си го спомням
и танцувам
по керамичните плочки
с никотиновата следа в дробовете
в прашни завеси
завинаги
завинаги
танцувам
настъпвайки паничката на кучето
с лая му
с мустаците на котката
върху книгите
и с кактуса на перваза
събирам пътеката
и
съдирам утехата
която ми носи
един факт –
че танцувам
люспест танц
в мъглата на кръстопътя ти
и те викам
ходейки на ръце
дъвчейки станиола от шоколада
който ти ми носиш
обикновено
като
този танц
изкривен

11.11.2005

Advertisements

Етикети: ,

2 Коментари to “докъде с липсата”

  1. kristincross Says:

    Красиво!

  2. eola Says:

    радвам се, че го усети смихчето. инак е малко изкривено 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: