За целувките и цигарите

Когато любовта ми към теб на моменти поугасва, се чудя дали да не запаля цигара.
Дали не е ме е страх да спра да те обичам заради страха си от самотата? Или от тъгата на свободата?
Не успях да стана по-смела. Нито по-уморена. Нито по-весела. ВСЕ сЪщата съм си. Утре по-меко ли ще е? По-кремаво или по-бежаво? Пастелно или мраморно-минорно на зелени и бели квадрати, направо болнично уродливо? Ще е спокойно ли? Ведро, студено, ясно, настръхнало, гушнато Самотно? (Как хубаво си само-действам!)
– Любим цвят?
– Нямам.
– Любима книга?
– Нямам.
– Любимо цвете? Сезон? Месец? Ден от седмицата?
За последното знам само, че е петък, понеже почивам. Погрижили са се да имам едно любимо нещо. (Освен възглавницата в леглото, но тя не се брои, тя е даденост.)
… И пак… онази мисъл… Дали… когато спирам да те целувам, не ми се допушва?
Гаснем… Усещаш ли? Или е от умората. Уф.
… И всякаш всички мъже по улиците са мои, и аз се влюбвам в тях, а зная, че обичам само един – най-неподходящия. Най-неправилния.
… „Росата по устните ти да натежи върху клепачите ми и да ги затвори за лека нощ…“
А е само есен – ту слънчева, крадливо усмихнала се, ту намусена с прошарени облаци и сълзи… И продължавам да крада всеки един слънчев безпокой, трепет летен, болящ с Онази болка. Пресъхнах. Само боли. Сълзите са стреснати, преспали в сутринта ми обедна.. И ако болката ми е хоби, значи не скучая. Ако е начин на живот, значи съм жива.
Тревожи ме обаче отсъствието на огънче…

06.10.2004

Advertisements

Етикети: ,

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: