Дъжд

Заваля. Разтворих пъстър чадър, за да събере уханието на пролетния дъжд, на зелената благодат, будеща се от вцепенеността на февруари. Отворих душата си и тялото си да посрещна началото. Ad ovo.
Но не дочух ангелски химни, нито топъл повей погали челото ми и завихри косите ми в небрежен ритъм. Сивият въртоп ме връхлетя изневиделица, спъваха ме тротоари, събаряха ме минувачи, прегазваха ме автомобили, блъсках се в стената хаотични погледи и мисли и се лутах из лабиринта на улиците.
Къде изчезнаха децата и кучетата? Кога опустя градът, кога го опустошиха? Нали е пролет, не трябваше ли да е пролет и в нас самите? Просвири такси и ме обля с кален шамар.
Сгънах чадъра и се оставих на дъжда да прогизна…
Водата все така шуртеше от душа, а аз зъзнех, защото снощи бях забравила да включа бойлера.

15.01.2004

Advertisements

Етикети: , ,

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: