…

(…) Изу цървулите си и я поде тихо, тихо като люлчина песен първом, после я засука с китки като ленив гайтан, запретна ръкави, та я запрати към пода да я омеси по-добре, поогледа я и я надигна в усмивка. Беше негова. Нямаше кой да му пригласи, никой не я умееше като него. Мъката. (…)

Етикети: мъка